След дефинирането на опасността, следваща стъпка от типичните методологии е оценката на преките загуби от пожар. Обичайна междинна фаза е първо да се оценят щетите, дължащи се на пожар, въз основа на характеристиките на дефинираната опасност, а след това да се превърнат в разходи, например парични разходи.
Като цяло, за оценка на преките имуществени загуби, дължащи се на определена опасност, е важно да се вземат предвид всички нейни компоненти, вътре и извън непосредствено засегнатите от пожар помещения. Сградите са съставени както от структурни, така и от неструктурни елементи (системи) и могат да съдържат сложно оборудване и повече или по-малко ценно съдържание. Докато повредата на структурната система е най-важната мярка за повреда на сградата, засягаща катастрофална загуба на функционалност и възможни жертви, самата структурна система обикновено представлява само около 25% от стойността на сградата. В действителност, за определени сгради, щетите върху неструктурните системи и съдържанието имат тенденция да доминират икономическите загуби.
СТАТИСТИЧЕСКИ ПОДХОДИ
Повечето от статистическите данни за пожарите, споменати по-рано за оценка на честотата на пожарите, могат да се използват и за приблизително определяне на причинените от пожар щети или загуби в сградите. Статистическите данни за пожарите заедно с общата информация за пожара, например вид обитаемост на сградата, причина за възникването на пожара, местоположение и др., често оценяват щетите от пожар по отношение на площ, увредена от изгаряне и/или общата площ, увредена от пожар, дим, вода и противопожарни операции. Тази стойност може да се използва за количествено определяне на загубите от пожар като произведение между увредената от пожар площ и строителните разходи за единица площ (посочени според характеристиките на сградата). Тези статистики за пожар могат да бъдат обработени за да се оцени средната цена на пожара при средна площ на щетите. Константите обикновено варират в зависимост от обитаемостта на сградата и категорията на пожарния риск и тези стойности могат да се актуализират периодично в съответствие с най-новите статистики за пожар и финансови тенденции (например инфлация).
Въпреки това, по отношение на всяко изчисление и заключение, извлечено от статистиката за пожарите, е важно да се подчертаят два ключови аспекта. Първо, тези данни са силно субективни и трудни за проверка. Второ, по отношение честотата на пожарите, тези бази данни съдържат само данни за пожари, посетени от обществените противопожарни служби, със сериозни наранявания и/или смъртни случаи или големи щети. Тези данни изключват малки пожари или пожари, потушени от местните власти, стационарни гасителни системи или преносими пожарогасители.
Освен това, други видове източници на данни могат да се използват за оценка на загубите, свързани с пожар. Например, загубите от пожар в сградата могат да бъдат оценени посредством застрахователната стойност или реалната пазарна стойност на сградата. Практиката показва, че използването на източници на данни от различно естество може да доведе до значително различни оценки, особено за определени заети сгради. Въпреки това, обикновено е предизвикателство да се свърже ефектът от различните противопожарни мерки с щетите и загубите, дължащи се на пожар, като се използват изцяло статистически подходи. В наличната пожарна статистика това ниво на детайлност рядко присъства. Следователно ефектът от различните противопожарни системи трябва да бъде изрично включен, например чрез предлагане на коефициенти за намаляване на вероятността от възникване на пожар и силата на пожара. В резултат на това през последните години се наблюдава събиране на статистически данни с по-високо качество и с допълнителна и по-структурирана информация.
ПОДХОДИ, БАЗИРАНИ НА МОДЕЛИРАНЕ
За ралика от статистическите подходи, базираните на моделиране подходи разчитат главно на подробни модели и симулации за анализиране на експлоатационните характеристики на сградата, изложена на пожар, и количествено определяне на щетите и загубите в резултат на конкретна опасност. Изборът на модела зависи пряко от това коя повреда или загуба е целта на извършвания анализ.
В инженерната практика по пожарна безопасност най-често срещаните приложения се отнасят до изчислителен софтуер за динамика на флуидите, например Fire Dynamics Simulator, насочен към изследване на динамиката на огъня и дима в сгради, оборудвани с различни мерки за противопожарна защита, както и модели, насочени към изследване на поведението на носещите конструкции на сгради, изложени на различни пожарни сценарии. Подобни приложения, свързани с други природни опасности, могат да бъдат намерени в литературата и вече се използват в практиката, например въз основа на числени симулации бяха оценени физическите щети на сгради в случай на цунами.
-
- Структурни и неструктурни елементи
Общият резултат, получен от числени модели и симулации, е количествено определяне на повредата на сградата в зависимост от определени сценарии на опасност, със или без вероятностно разпределение. Щетите обикновено не се описват в непрекъсната скала, а се категоризират в редица класове щети или нива на щети, което осигурява разбиране за физическото състояние на сградата. Добре установена класификация на щетите има в земетръсното инженерство, която свързва преките икономически загуби поради повреда на компоненти с очаквания процент от стойността на подмяна. Различните състояния на повреда („лека“, „умерена“, „обширна“ или „пълна“ повреда) са описани подробно за всеки структурен тип сграда, както за структурни, така и за неструктурни елементи. Според друга международна класификация повреди, свързани с пожар на бетонни конструкции, са категоризиране в 4 или 5 групи – от „повърхностни“ до „тежки“ и т.н.
След оценката на щетите, разходите за подмяна или ремонт на структурни и неструктурни елементи обикновено се оценяват според класовете на щетите или нивата на щетите, определени в зависимост от заетостта на сградата. Например, някои оценки определят цената на повредата като процент от стойността на подмяна (коефициенти на разходите за ремонт) със стандартно отклонение, свързано с критериите за индекс на щети – например, средните разходи за ремонт варират между 2% (без повреди) и 95% (пълен колапс) според 7-степенен критерии за индекс на щети. По същия начин стойността за преки икономически загуби за структурни и неструктурни системи се основават на коефициенти на загуби, съответстващи на всяко състояние на повреда – „леки“, „умерени“, „обширни“ или „пълни“ щети съответстват съответно на загуба от 2%, 10%, 50% или 100% от разходите за подмяна на сградата. Биха могли да се приложат и по-подробни съотношения на разходите за структурни и неструктурни ремонти за различни заети сгради въз основа на статистика. Друго интересно допълнение е концепцията за индекс „уязвимост / повредност на сградата“, според която се оценява специфичната за опасността уязвимост към повреда на определена сграда въз основа на някои критични характеристики, като например възраст на сградата, височина, заетост и др.
По отношение на структурната система основно се предлага рамка за вероятностна оценка на загубите от пожар в бетонни строителни конструкции. Например, в случай на срутване на сградата, финансовата загуба се оценява на разходите за разрушаване и реконструкция на сградата. За несрутен корпус на сградата загубата се оценява по различен начин в зоната, пряко изложена на огъня (разходи за ремонт на повредени структурни елементи плюс очакваните разходи за подмяна на всички неструктурни компоненти и съдържанието в зоната, изложена на пожар) и зоната, която не е изложена на пожар (разходи за ремонт на деформирани структурни и неструктурни елементи). Разходите за ремонт на структурни елементи се оценяват според различни ремонтни действия въз основа на състоянието на повреда, използвайки база данни за разходи в строителство.
По отношение на неструктурната система, общото предположение е да се вземе предвид, че в случай на напълно развит пожар, всички неструктурни компоненти в противопожарното отделение ще изискват пълна подмяна поради щетите, причинени от дим и топлина, независимо от възможността за ремонт на конструкцията. Разходите за подмяна могат да бъдат оценени като част от общите строителни разходи в зависимост от различни променливи, като например заетост на сградата или тип структурна система. Например, за офис сграда 38% от общите разходи за сградата идват от структурни компоненти и 62% от неструктурни компоненти, като се има предвид хомогенно разпределение на структурни и неструктурни компоненти в цялата сграда.
Съгласно друг общ теоретичен модел за оценка на разходите за повреда в сгради, който нормализира всички загуби (повреди на структура, съдържание, неструктурни компоненти, оборудване, загуба на функционалност, наранявания, смъртни случаи и психологически щети) от първоначалните строителни разходи, разходите за щети обикновено са в диапазона 25-40% и 10-50% от първоначалните строителни разходи съответно за структурни и неструктурни компоненти в зависимост от вида на сградата.
-
- Съдържание и оборудване
Освен структурните и неструктурните компоненти на сградата, пожар може сериозно да повреди съдържанието и оборудването във и извън зоната, в която е възникнал пожарът. Степента на загубата, свързана със съдържанието и оборудването, обикновено зависи от съдържанието на сградата и заетостта – тя може да бъде незначителна или значителна в сравнение с разходите за изграждане на сградата. В производствени и търговски обекти загубите на съдържание и оборудване могат да варират значително в зависимост от типа бизнес. В рамките на инженерната практика, например при земетресения, съществуват методи за оценка на разходите за подмяна на съдържанието като част от общите строителни разходи в зависимост от заетостта на сградата, като стойността е от 50% за жилищни сграги до 150% за индустриални сгради.
В опростения теоретичен модел за оценка на разходите за повреда от пожар в сгради щетите върху съдържанието поради структурна повреда беше оценена като нормализирана стойност на първоначалните разходи за строителство за седем различни типа заетост, при които стойността за съдържание и оборудване варира от 30% за жилища, 100% за болници и до 1000% за атомни електроцентрали.
В случай на напълно развит пожар при приложения с висока опасност от пожар, общото правило е да се счита, че съдържанието и оборудването в зоната с пожар ще изискват пълна подмяна поради щетите, причинени от дима и топлината и от операциите на противопожарната служба, независимо от възможността за ремонт на конструкцията. Технологично и електронно оборудване, което е с висока стойност, е много вероятно да бъде повредено от водата и процедурите при гасене на пожара. Оценяването на частичните щети на съдържанието и оборудването, дължащи се на пожар без пламък (преди възпламеняване), също трябва да бъдат взети предвид. Същата концепция е валидна за оценка на щетите извън зоната на произход на пожара, например поради дима, който обикновено се счита за незначителен и се пренебрегва при изчисляване на оценка на загубите.
Следете и останалите статии по темата!
Oценка на загубите от пожар в сгради – общ преглед
Oценка на загубите от пожар в сгради – определяне на опасността
